петък, 26 декември 2008 г.

Dorothea Lange

Born: May 26, 1895 Died: October 11, 1965

Photographer Dorothea Lange was born in Hoboken, New Jersey, in 1895. Lange is best known for her work documenting poor conditions of the migrant workers who traveled in large numbers to California during the Great Depression of the late 1920s and 1930s. Her photographs brought much-needed attention to their plight. Lange used photography to document the difficult period of the Depression and to motivate agencies and individuals to take action to improve the situation. With her photographs Lange was able to capture the emotional and physical toll that the Depression and other events took on human beings across the country.

Lange and the Relocation Camps
After taking photos of people during the Depression, Lange turned her lens on another subject. The United States entered World War II in December 1941. In 1942, President Franklin Roosevelt signed an Executive Order to create the War Relocation Authority, which forced Japanese Americans to live in camps while America was at war with Japan. Dorothea Lange was invited to photograph the camps, whose residents were "interned," or confined. Can you imagine what it must have been like to live in one of those camps?

Of the 10 internment camps that were established, two of the larger ones were in Arizona. Overall, more than 110,000 Japanese Americans were interned from 1942 until 1946. Even though she was against the policy of imprisoning Japanese Americans during the war, Lange photographed the people in these camps. Do you know why Lange took the job if she didn't believe that it was fair to imprison these people?

Lange agreed to take photographs in the camps because she hoped that once people saw what was happening, the internment would stop. The idea that photographs could influence people to help the oppressed members of society was a theme in almost all of Lange's work. Have you ever been influenced by a photograph?

White angel


Dorothea Lange, Apprentice Photographer When Dorothea Lange was seven years old, she contracted polio, a disease that caused her to walk with a limp. Her father abandoned the family when Dorothea was 12, and her mother went to work, first as a librarian and then as a social worker. Dorothea attended school in New York City, where, on her way home, she saw many people who were poor and homeless. Her illness, the abandonment by her father, and the people she observed in New York may have helped her understand some of the suffering of the people she would later photograph.

Lange decided at 18 that she wanted to be a photographer and began learning the skill through classes and apprenticeships, in which she worked with other photographers to learn her craft. She also attended classes in New York City. She did not consider photography to be an art form, but today many of her pictures hang in museums. Do you think of photography as a form of art or merely as a record?

Although Lange could not see the "art" in her pictures, her work has many of the same features as a painting. She captured not only images of people on film, but also the conditions under which they lived. What can you tell about the person who is the subject of the photo from this image? Like many paintings, Dorothea Lange's photographs tell a story, often sending a powerful social message.


The Migrant Mother Sequence

This sequence of 6 photographs should exemplify the process a photographer goes through to come out with such a dynamite image, that is, the image on the bottom right, entitled "Migrant Mother"(California, 1936).(To see a larger version of it, please click on the image). It is evident that from the first to the last image, Lange had moved in closer, and created an emphasis on the mother. Even (by the final image) hiding the faces of the two children who cower on her shoulders. In fact, we see that the family may have been as big as seven total--there are six figures in the second image (top center), and the father, who Lange photographed later, is absent from all of these images. Lange has manipulated her subjects, to imply that a poor mother with two children (an average amount) will be capable to lead her family(doesn't her face express it?) out of their state of suffering, into the more prosperous future, if she is given the chance.

Stryker said of this image:

  When Dorothea took that picture, that was the ultimate.
She never surpassed it. To me it was
the picture
of Farm Security.
She has all the suffering of mankind in her, but all
the perserverance too. A restraint and a strange courage.

I do not know what type of camera Lange used here; like Evans, she uses sharp focus, but both Lange and Evans were technical experts anyway. I think it is more important, as far as comparing her photographs to Evans', to recognize the "future-orientation" of "Migrant Mother"--and how she had to shoot a sequence before getting what she wanted. (I do not, in any way, mean to degrade Lange's ability as a photographer; I do, however, mean to show the subjective nature of this image, as opposed to Evans' objective style.) Also, it is worthy to note how much Stryker emphasises that this image serves as the paradigm of the entire FSA collection.

Dorothea Lange
Migrant Mother;
Nipomo, California
1936



For others photographs you can visit this site

Aaron Siskind

Aaron Siskind is an American photographer born December 4, 1903, New York, New York, U.S. died February 8, 1991, Providence, Rhode Island influential American teacher, editor, and photographer who is best known for his innovations in abstract photography.

Siskind began to photograph in 1932, while he was an English teacher in the New York City public-school system. As a member of the Photo League, he participated in projects designed to document neighbourhood life during the Depression. Unlike other documentary series of the period, Siskind’s Dead End: The Bowery and Harlem Document Old Houses of Bucks County, and on natural phenomena and still life.Show as much concern for pure design as for the plight of his subjects. After the late 1930s, Siskind no longer photographed people, concentrating instead on architectural photography, as in his series

The abstract work for which Siskind became best known developed from his attempt to express his own states of mind in photography, rather than simply to record subject matter. In the early 1940s he began photographing patterns and textures of such mundane subjects such as coiled ropes, footprints in sand, and seaweed. Much like the members of Group f.64, Siskind achieved surprising, dramatic results by shooting his subjects at close range. Within a few years he became preoccupied with the abstract qualities of two-dimensional surfaces such as pavement, billboards, and walls, especially those transformed by weathering and decay. This theme was perhaps most poignantly realized in his 1967 series of photographs of the ruins of the Arch of Constantine and the Appia Antica in Rome. Siskind’s early abstract work was not immediately accepted by other photographers, but it was widely admired by painters such as Willem de Kooning and Franz Kline , who were associated with Abstract Expressionism. Siskind, in fact, exhibited his abstract photographs with these artists’ paintings.

Much of Siskind’s influence on photography resulted from his activities as a founding member of the Society for Photographic Education and as coeditor of Choice, a literary and photography magazine. His greatest influence, however, was as professor of photography at the Institute of Design of the Illinois Institute of Technology in Chicago, a post he held from 1951 to 1971, when he became a professor of photography at the Rhode Island School of Design in Providence, Rhode Island. His publications include Aaron Siskind, Photographer (1965), a 30-year anthology of his photographs; Bucks County: Photographs of Early Architecture (1974); and another anthology entitled Places, 1966–1975 (1976).

Chicago 1949, photograph by Aarron Siskind 1949


понеделник, 22 декември 2008 г.

Един тест


Това е тест, чрез който можете да се убедите, доколко сте запознати с фотографията. Може би за някой ще е проблем, тъй като е на английски.




Ето линка:

Quiz

петък, 10 октомври 2008 г.

понеделник, 19 май 2008 г.

The Lake


@all rights reserved

сряда, 9 април 2008 г.

Love is pain

Love is pain



Настроението ми понякога...


Work with photoshop

Love has...

Love has...




My new work with use of Photoshop and FreeHand

четвъртък, 14 февруари 2008 г.

Друго онлайн списание

Представям ви още едно онлайн списание и този път в истинския смисъл на думата онлайн, тоест може да си го четете само онлайн. Не може да се свали в никакъв формат за евентуално преглеждане офлайн, което е пропуск според мен. Не можете да разгледате и евентуални стари броеве, но екипът уверява, че работи по въпроса.
Списанието е повече за лайфстайл, отколкото за визуални изкуства, макар че има адски добри фотографии и интересни уроци за рисуване, компютърна графика и дизайн, туториали за фотошоп и интервюта с нашумели графични артисти.

Списанието се казва Стрип и е достатъчно голямо, че да не ви разочарова и недостатъчно голямо, за да ви омръзне:



Списанието << тук >>

А това е блога на списанието, който също е много интересен и забавен. Заслужава да хвърлите едно око:



Блогът на списанието << тук >>


Благодаря на Филип, който ми показа списанието.

събота, 2 февруари 2008 г.

Как да направим презентация

От холандския уебсайт www.beroepkunstenaar.nl: една инициатива на Амстердамските академии по изкуствата (театър, танц, визуални изкуства, музика), с подкрепата на множество правителствени фондове. В момента се разработва английската версия на уебсайта.

Когато сте взели решение за даден проект и повече или по-малко сте изготвили плана, значи е настъпил моментът да го представите “пред света”. Може би искате да запалите бъдещите си сътрудници или да убедите потенциален спонсор в качествата на плана си. А може би искате да разясните кандидатурата си за субсидия или да си подсигурите поръчката за даден фестивал. Накратко, винаги има случаи, когато ще е необходимо да представите идеята си по убедителен начин. Но... как да направите това? По-долу са изброени някои “златни правила”, които са от значение, за да направите една впечатляваща презентация.

1. Бъдете наясно какво послание искате да изразите


Маниерът ви на представяне казва всичко за самия вас, а по този начин (индиректно) и за плановете ви. Само вие самите имате контрол върху това как ще ви възприемат!

2. Знайте как искате да го кажете


“Посланието” може да се съдържа в едно просто изречение от 10-15 думи. Директни, ясни, на езика на слушателя. В крайна сметка слушателите ви ще си тръгнат именно с това “послание”.

3. Първо връзката, после информацията


Бъдете сигурни, че слушателите ви са открити за информацията, която искате да споделите с тях. Ако те се чувстват добре, то и историята ви ще бъде чута по-добре.

4. Публиката ви е по-важна от вас самите


Насочете вниманието си към публиката в началото и в края на презентацията. Между тези две точки можете да говорите за себе си и за плановете си.

5. Кажете го просто, сбито, практично и колкото може по-оригинално


Давайте примери и правете сравнения, използвайте изразителен език. Нека на слушателите ви е лесно да следят мисълта ви.

6. Ако нещо е важно, повторете го


Основните опорни точки трябва да се представят неколкократно, в различна, нова светлина, като се поднасят с нови обяснения и от различни гледни точки.

7. Комуникацията е улица с двупосочно движение


Говорете с, а не на своята публика. Направете я част от историята, която разказвате. Задавайте въпроси. Използвайте разговорни изрази, особено такива, които съдържат местоименията “ти” и “вие”.

8. Да представяш значи да продаваш


Независимо дали се опитвате да продадете представление или да представите план, вие продавате себе си. Преди да “продадете” посланието си, първо трябва да “продадете” себе си.

9. Използвайте минимално визуални средства


Вие го правите! Визуалните средства (листа, прожекции, компютърна анимация) служат единствено за да подкрепят презентацията ви и да допълнят посланието. Текстът не е визуално онагледяване. Вашата публика е тук, за да ви слуша, а не да чете.

10. Ентусиазмът действа!


Динамичният език, глас, жестикулация подчертават впечатлението, което се опитвате да създадете.

11. Хармония между думи и дела


Ако искате да ви повярват, подплатете думите си с подходящия (съответния) език на тялото.

12. Направете подбор на информацията


Само вие знаете какво сте изпуснали.

13. Следете времето


Уважавайте времето на слушателите си. Завършете презентацията си по-рано от обявеното време. Оставете публиката си с усещането “искаме още!”

14. Запазете мотивацията си от началото до края


Гледайте да завършите презентацията си с позитивно изказване от гледна точка на съдържанието, силата и интонацията на изказа.

15. Покажете, че се забавлявате


Най-лесният начин да направите една наистина успешна презентация е като покажете, че искрено се наслаждавате от това, което вършите. Нека да си личи. Успелият говорител е горд от продукта си – и от себе си, както и от това, което представлява.


16. Мълчанието е злато


Не се страхувайте от настъпило мълчание – преди да започнете, между отделни изречения, след показването на поредния екран с информация, след края на презентацията ви. Защото... в съчетание с издишването, дискретната усмивка и контакта с очи, мълчанието е най-ефикасното оръжие по време на презентация или преговори.


Източник: http://www.artadrawing.com/